7 признака, че имаш нужда от промяна

Промяната за повечето хора може да бъде плашеща, непозната и непредсказуема. Важно за психичното здраве е човек да успява да идентифицира необходимостта от това да промени свои модели на поведение, начин на мислене, вярвания и възприятията за света, другите и себе си. Описаните по-долу индикатори за промяна могат да насочат и подскажат нуждата от промяна от всякакво естество.  Това са някои признаци, които ще ви помогнат в самонаблюдението:

  1. Продължаваш да работиш на старото работно място и да си на същата неудовлетворителна и безперспективна, скучна или твърде стресираща работа. Страхът от провал може да бъде двигател на подобно поведение. Работното място е основна важна сфера в живота на човек. За някои е важно да работят по специалността, за други да са добре платени, за трети да имат възможност за кариерно развитие или израстване в йерархията; за четвърти-ученето на нови неща. Монотонността и липсата на предизвикателства и възможности в професиолния път на човек може да доведе до бърнаут (професионално изгаряне); потиснатост, загуба на смисъл, депресия, тревожност. Потребността от израстване и развитие е естествена човешка потребност. Важно е страховете, които блокират активността и промяната да бъдат осъзнати и приети, понякога конфронтирани и преодоляни (превъзмогването става възможно в процеса на терапия).
  2. Чувстваш неудовлетворение, липса на смисъл; безперспективност; гняв, вина, тревожност, потиснатост. Различни събития и преживявания могат да причинят негативни чувства. Понякога негативните чувства се дължат на загуба на цел и посока в живота, на страхове, свързани с отхвърляне, промяна, страх от провал. Когато се намираме в омагьосан кръг или когато ежедневието е изпълнено с непрестанни стресиращи фактори, надхвърлящи възможностите на човек за справяне тези чувства стават емоционален фон на живота и дори понякога остават неосъзнати и неинтегрирани.
  3. Стоиш в емоционална/интимна връзка, която отдавна е изчерпана, в отношения на монотонност, влошена комуникация; емоционална зависимост или ескалиращи конлфикти; Зад подобно поведение е вероятно да се крие страх от самота, изоставяне или страх от промяна. Тези страхове стават двигател на поведение на стоене в „зоната на комфорт“, с цел избягване преживяването на негативни чувства, страхове, които неизбежно се явяват в психичното по време и след раздяла. Интимните отношения са едни от най-важните в живота на повечето хора. В тях човек е склонен да проектира своите негативни чувства, възприятия върху другия. Самооценката и увереността, емпатията играят важна роля когато става въпрос за промяна на отношенията. Първа стъпка е осъзнаването на ситуацията, приемане и интегриране на негативните чувства и желание за промяна първо на себе си.
  4. Забравил си да се грижиш за себе си, да спортуваш, да си доставяш и да изпитваш удоволствие и радост в живота. Когато работата и задълженията се превърнат в основна цел, смисъл на живота, човек губи способността да се наслаждава на естествените неща от живота. Такива малки „наслади“ са киното, забавлението с приятели, спорта, туризъм, пътувания, хобита. Животът би бил празен и половинчат, ако ги нямаше малките удоволствия, нещата, които ни връщат усмивката на лицето, пък било то и слънчевите лъчи, песента на птиците през май и природната красота. За да преодолееш част от негативните емоции запитай се -как се грижа за себе си, какво хубаво правя за себе си? Започни да водиш дневник с удоволствени дейности за седмицата като записваш- дейността и емоцията, която си изпитал. Наслаждавай се!
  5. Чести гневни изблици и конфликтна комуникация с колеги, приятели и семейство. Когато човек се чувства неудовлетворен, потиснат, уморен и стресиран е естествено това да се отразява и на начина му на общуване с околните. Негативността и реактивността на такъв човек засилват ескалирането на конфликта и влошават отношенията. Пак се появява омагьосаният кръг, тъй като гневът и избухванията от своя страна провокират и другите да реагират така и съответно засилват негативните чувства на двете страни. Когато установиш, че се намираш в подобен модел-можеш да поемеш отговорност за собственото си поведение и се опиташ да спреш ескалациите, да засилиш емоционалния си контрол и да се откажеш да си винаги „прав“ или да търсиш одобрение от всички.
  6. Няма обективна причина, просто не си щастлив. Рационално и обективно погледнато всичко ти е наред, на теория имаш всичко и всичко ти е наред (семейство, финансова обезпеченост, мечтана професия), но всъщност се чувстваш уморен, потиснат, изгубен и не виждаш изход. На пръв поглед дори всички сфери в живота да изглеждат подредени, това не е гаранция за щастие. Изследвания доказват, че щастието, определяно като „субективно благополучие“ (термин, въведен от Селигман и Ед Динър) всъщност не зависи пряко от материални придобивки, социален статус, семейно положение, пол, възраст и тн. Има много нации, които демонстрират висок коефициент на субективно благополучие, въпреки бедността и ниския статус. Щастието зависи много повече от това дали ценим какво имаме в живота, дали успяваме да се радваме на „малките неща“, на любовта, на децата, природата.
  7. Социална изолация или по модела „от работа- вкъщи“. Изолирането и затварянето в себе си стават проблем когато това поведение продължи и се усили във времето. То може да е симптом за депресия, бърнаут, социална тревожност, паническо разстройство. Когато установим, че избягване общуването с близките и все по-често отказваме да излизаме с хора, с които преди ни е било приятно, когато отказваме приятни в миналото дейности, е време да потърсим помощта на специалист.  

Ако откривате повече от 3-4 от горе-посочените признаци, това може да е сигнал, че имате крещяща нужда да промените своите модели на поведение, мислене и възприемане на света.

 

Автор: Марта Козарева-клиничен психолог

индивидуален и семеен консултант

Leave a comment

Your email address will not be published. Required fields are marked *