Перфекционизмът и контролът-нездравословни начини за справяне с тревожността

Перфекционизъм“-„натраплив стремеж към съвършенство, непрекъсната натраплива нужда, която подтиква човека с чувство за малоценност да се стреми към привидно съвършенство“.

Перфекционизмът и работохолизмът са високо ценени поведенчески характеристики в корпоративния свят. Капиталистическото общество подкрепя и награждава такова поведение, като пренебрегва негативните последици от него. Това от своя подкрепя и кара човек да се стреми и да поддържа такова поведение.

Какво кара някой да бъде перфекционист, да изпипва всеки детайл до съвършенство? Желанието и стремежът да си „перфектен“ обикновено се изгражда в детството когато родителите твърде много санкционират, критикуват и правят забележки на детето си и от това поведение то се чувства неразбрано, недооценено и незачетено. Прекалено високите изисквания на родителите към детето също стават причина за поддържане на поведение, целящо всичко да бъде изрядно и безпогрешно.

Перфекционизмът и стремежа всичко да бъде изпълнено безпогрешно е мъчително не само за перфекциониста, но и за близките му, тъй като неговите изисквания се отправят и към другите. Не е достатъчно само той да е безпогрешен, той проектира това свое изискване и у другите. За перфектната домакиня това означава да бъде изрядна, всичко да блести е дома й, да няма и  прашинка. За перфектният служител или мениджър това означава да изпипа всеки детайл, да провери неколкократно написания имейл, да се старае като за трима, за да бъде “на ниво”. Това поведение крещи: Моля да ме одобриш, да ме оцениш.”

В случая с перфекционизма важи една българска поговорка „Прекалено хубаво, не е на хубаво“, която в случая ползвам в смисъл, че прекаленото престараване е крайност, която не е необходима в много случаи. Златната среда е важна за всяка сфера и поведение в човешкия живот. Всяка крайност излиза извън сферата на „нормата“ и се превръща в потенциална опасност за здравето.

Важно обаче е да разберем какво мотивира такъв тип поведение.

Перфекционизмът може да е свързан с търсене на одобрение и страх от провал, критика или отхвърляне. От тук следва и връзката на това поведение със самооценката. Самооценката може да бъде повлияна и нестабилна в случаите когато даден човек е чувал много упреци, критики и недоволство на родителите от себе си. По-късно поведение, което се тълкува като критика, неодобрение и отхвърляне от страна на значимите фигури бива приемано твърде лично и болезнено. Като резултат от непоносимостта от подобно поведение на неодобрение и критика, на помощ идва перфекционизмът. Той става спасение и превенция на отхвърлянето, изоставянето и недооценяването. Осъзнаване на страховете, които блокират и подхранват поведението е стъпка към решаване на проблема с перфекционизма.

Поведението, което описах става начин за справяне с тревожността и страховете, но същевременно ги засилва. Получава се омагьосан кръг, от който е трудно да се измъкнеш.

Какъв е смисълът на контрола на чувствата и поведението? Контролирането е единственият начин на такъв човек да бъде „перфектен”.  Необходимо е да съблюдава всичко, което той и другите правят-в работа или личен живот да бъде идеално и непогрешимо, за да няма повод да бъде критикуван, санкциониран или отхвърлен от значимите хора. Контролът на чувствата, мислите и поведението потиска тревожността и страховете и ги задържа в несъзнаваното. Контролът всъщност управлява вътрешното чувство на тревожност. От друга страна, контролирането на действията, емоциите и мислите подкрепя перфекционизма.

Перфекционизмът не е решение на тревогите и страховете, той е техен двигател. Осъзнаването и изправянето срещу страховете е пътят към преодоляване и на неефективното поведение на контролиране и перфекционизъм.

Как да се справим, няколко насоки:

  1. Осъзнайте страховете и тревогите си
  2. Проявете състрадание към себе си, приемете своите страхове и не се обвинявайте
  3. Опитайте се да разберете откога са се появили и как да се затвърдили в психиката ви
  4. Обичайте се такива, каквито сте-няма “перфектни” хора
  5. Не търсете отчаяно одобрението на другите
  6. Самооценката ви не се базира на “идеалните характеристики”, които притежавате
  7. Простете на родителите си и на себе си

 

Ако това не помага и перфекционизмът пречи на живота ви, можете да потърсите помощта на психотерапевт.

Марта Козарева-клиничен психолог,

индивидуален и семеен консултант

 

 

 

Leave a comment

Your email address will not be published. Required fields are marked *