Насоки за ефективно родителстване

Без съмнение всеки загрижен и обичащ своето дете родител се старае да се грижи по-най-добрия възможен за тях начин и прави всичко възможно, за да даде най-доброто на децата си, крайният положителен резултат не винаги е на лице и не винаги зависи от добрите намерения на родителя.

Задължително училище за родители за съжаление няма. Съветите от собствените ни родитители, техният модел на родителстване, информацията от книги, интернет и други източници може да ни е полезна, но практическият опит е този, който тренира и дава реалното обучение на родителя.

Този опит, за съжаление не винаги е докрай позитивен и ефективен, тъй като всяко дете има своите индивидуални и темпераментови особености, а родителят от своя страна носи със себе си своя минал травматичен опит, своите преживявания и непреработени негативни чувства, своите проблемни отношения с родители и партньори.

Всички тези фактори влияещи на ефективното родителстване остават в сянка и е нужна себерефлексия, способност родителят да намира своите грешки и слабости и да се коригира когато това е възможно.

  • Ефективното родителстване изисква сензитивност, чувствителност и респонзивност (способност да се отзовава) към потребностите и чувствата на детето.
  • Способност родителят да наблюдава, идентифицира, анализира и управлява своите собствени негативни чувства и реакции.

Според Теория на привързаността на Джон Боулби връзката майка-дете е от основно значение за психичното, емоционално и когнитивно развитие и благополучие на детето. Първоначално тази връзка е симбиотична, свързаността им е неразривна. Ако тази връзка е изградена по добър начин, това изгражда у детето възприемането на майката като „сигурна база“. Детето се преживява като част от майка си, слято с нея до 6 месечна възраст според Уиникът, което означава, че всички нейни преживявания са и негови. От тук и значимостта на отношенията между майка-дете за последващпто нормално и адаптивно развитие и функциониране на детето.

Освен обичта и грижата към децата, семейната среда, в която те израстват е от основно значение.

  •  Според Доналд Уиникът сигурната и стабилна семейна среда– с ясни изисквания и правила е предпоставка за изграждане у детето на сигурен и стабилен Аз-образ, спазващ външните норми и съобразяващ се с изискванията на обществото.
  •  Съществуването и спазването на ясни правила и граници са от съществено значение за изграждане на стабилна ценностна система, морални устои. За детето от съществена необходимост е да знае кои са важните правила, които не се нарушават и какви са последствията при нарушаването им. Според Салвадор Минучин (системен терапевт) ясните граници, съответната йерархия (в която родителите задават ясни правила и следят за спазването им)  са необходими условие за стабилна семейна система.

Нерешените отношения между родителите, техните конфликти, враждебност, прекалено високата тревожност в семейството създават вътрешно напрежение и тревога у децата. Децата имат склонност да изпитват вина за влошените отношения в семейството без да имат такава. Когато едно дете или юноша има какъвто и да е поведенчески/отношенчески проблем, това в много голям процент от случаите е повлиян или е отражение и/или следствие на семейната динамика, отношенията между семйните членове, нарушената йерархия, размити или прекалено ригидни граници.

Ако по-горните предпоставки са на лице детето се чувства свободно и спокойно изучава и изследва света, „сигурната база“, която майката създава опосредства този процес и е необходимо условие за него. Сигурната семейна система дава стабилност, доверие и увереност на детето, че ще бъде защитено и обгрижено и то може свободно да играе и да проучва интересния и разнообразен свят.

От съществено значение е когато детето има проблем, да бъде консултирана цялата семейна система, тъй като отклонението в детското поведение или емоционално състояние е винаги в тясна взаимовръзка с отношенията на и между семейните членове и връзката на детето със значимите други.

Автор: Марта Козарева

клиничен психолог и семеен консултант

 

Източници:

Михова, Златка.”Емоционални процеси в семейството”. изд. къща СТЕНО, 2014

проф. д.п.н Матанова, Ваня. “Привързаност-там и тогава, тук и сега”. изд. къща СТЕНО, 2015

 

 

 

Leave a comment

Your email address will not be published. Required fields are marked *