Детето проявява агресия-ами сега?

Агресивното поведение на децата се превръща във все по-наболял и често срещан  проблем, който бива наблюдаван като феномен най-често в училище.

Когато едно поведение бива разпознато като нарушаващо границите, неприкосновеността и комфорта на личността, то се класифицира като агресивно. Агресията бива вербална, физическа, пасивна, инструментална.

Според  Лоренц агресията е свързана с вродения инстинкт от самосъхрание. Други автори като Берковиц твърдят,  че за да се квалифицира едно действие като „агресивно“ е необходимо да е на лице намерение за обида, оскърбление, а не само фактът, че  действието води до такъв резултат. От тук следва да се запитаме дали ако детето ни демонстрита нараняващо другите поведение, без да съзнава и цели умишлено това, то следва да се класифицира като агресия?

Долард твърди, че фрустрацията винаги води до агресия. Това становище бива преработвено от Берковиц, твърдейки, че фрустрацията само предразполага за и опосредства готовността за агресивно действие. Фрустрацията на детето бива предизвикана от многобройни стимули: например тръгването на училище в 1 клас, преместването на ново място, смяната на класа, развод на родителите, раждане на братче/сестриче, прекалено много нови стимули и информация, училищен тормоз.

Фрустрация би могло да бъде тормозът в училище от страна на по-силни съученици. Много често наблюдаван феномен е дете, което е било жертва на агресия и тормоз в училище (обиди, нападки, присмех, физически тормоз и др.), да се превърне от „жертва“ в агресор и провокатор на агресия. Това поведение се обяснява с „идентификация с агресора“ и със силната фрустрация, която е преживяло. За детето било продължително време жертва на агресия единственият начин да се защити, нямайки налични други ефективни стратегии остава тормозът и агресия над друг връстник.

В решението на проблема за проблемното поведение на ученика е много важно да се включи психолог, родителите, учителите. Съдействието на всички нива за разбиране, подкрепа и промяна на проблемното поведение. Необходимо е да се разбере, че детето, проявяващо агресивно поведение също е жертва, също страда, чувства се неразбрано, неприето или просто в било научено да се държи по този начин съзнателно или не. Важно е да се разпознаят признаците на такъв тип поведение, както и от какво се провокира, за да бъдат открити начини за предотвратяването му.

Бихме могли да потърсим корена на агресивните действия в семейните отношения, тъй като семейството е първата естествена система, в която детето попада от раждането си. Според Бандура родителите, които често наказват децата си служат за пример на агресивно поведение. От тук и важността на модела на поведение, който родителите и роднините-баби, дядовци, лели  и др. задават на детето. Този модел е възможно да бъде привзет и от медиите, филмите, където непрестанно се предлагат стимули, провокиращи и поощряващи агресивно поведение. Екшън филмите с насилие, ужаси, електронните игри разстройват нормалното функциониране на мозъка, психиката и поведението и възпрепятстват емоционалния контрол.

Децата, проявяващи агресия израстват в семейства с голяма емоционална дистанция между родители-деца, отсъстват топлината, споделянето и емоционалното откликване на потребностите на децата. Средата, в която израстват обикновено е критикуваща, наказваща и обвиняваща. В този смисъл опозиционното поведение на децата, което също е често срещан феномен в училище, се възприема като заучен отговор на порицаващото и критикуващо поведение на родителя.

Когато става въпрос за проблемно поведение на детето, свързано с агресивни прояви, ефективно и полезно е да се потърси семеен консултантВсички семейни членове по един или друг начин участват във възпитанието, развитието и изграждането на детето като личност. Отношенията в семейната система на детето с обгрижващите фигури, както и на самите членове помежду си играе съществена роля за формирането на модела на поведение на детето. От основно значение е семейната среда да бъде топла, обгрижваща, откликваща на емоционалните нужди и интереси на детето. Разговорите, прекарването на свободно време заедно в игри, споделяне и забавление са от изключителна важност и значение за благопуличието и нормалното развитие на децата.

Автор: Марта Козарева

клиничен психолог и семеен консултант

 

Източници:

проф. д.п.н. Матанова, Ваня. “Психология на аномалното развитие”. Немезида, 2003

Михова, Златка.”Емоционални процеси в семейството”. изд. къща СТЕНО, 2014

Leave a comment

Your email address will not be published. Required fields are marked *