Депресия след празниците-опит да срещнем истинското си Аз

Празниците са изпълнени с моменти на близост, веселие, очаквания, приготовления, подаръци…все хубави неща. Но високите очаквания, много свободно време за някои (които не са свикнали да имат такова) могат да потиснат човек и да го разочароват, когато не се случат по очаквания начин. Колкото и хубаво и романтично да е времето покрай Коледа и Нова година, у някои хора се прокрадват чувства на  тъга или тревога.

Следпразничната потиснатост и мрачно настроение са свързани с няколко фактора. От една страна фактът, че нещо хубаво приключва, отпуската/ваканцията свършват, свободното време е към края си и сме принудени да се завърнем към задълженията, графиците и забързания си ритъм на живот. От друга страна, отпускът и свободното време никога не са достатъчно или поне не са толкова дълги колкото на нас ни се иска (когато се забавляваме времето минава по-бързо). Преумората, липсата на тонус и летаргия ни нашепват, че имаме нужда от още малко сън и релакс. Това се отнася за голяма част от хората, които са подлежени на стрес, изтощени са от бързото темпо, с което се движат в ежедневието и имат нужда от повече почивка.

За друга част от хората,  мрачното настроение или тревожност са следствие от точно обратното, а именно прекалено многото свободно време, в което не са заети и не знаят как да оползотворят. За този тип личности, които в голямата си част могат да бъдат определени като „работохолици“, времето, в което не са заети и не действат е “загубено” време. Те изпитват трудност да се отпуснат и насладят на бездействието, пасивната почивка, да надникнат в дълбините на душата си и да се срещнат с най-съкровените си потиснати чувства. Работохолизмът е вид зависимост и действеност на всяка цена. Зависимост от работата, от професионалните постижения, от оценката на другите за нас, зависимост, която ограничава личната и емоционалната свобода.

Оставането сам със себе си, наблюдението на собствените мисли и чувства спомагат за емоционалния баланс и психично здраве. Умението да се обърнем към себе си е част от лечебен и ползотворен процес на личностно израстване. Свикнали на този бърз ритъм с непрекъснатите крайни срокове, графици, бързане и извършване на хиляди неща ежедневно, става трудно и почти невъзможно за тези хора да релаксират и да стоят бездейно, да се радват на живота без работа, без стрес и без крайни срокове. Когато професията и задълженията станат само и единствено „животът“, се губи балансът и пълноценното истинско живеене. Тогава не остава време за любов, за радост, за споделяне, за търсене и намиране на себе. Откъсването от собствената ни същност, от другите, от споделеността и вътрешните ни преживявания не ни ли прави просто роботи? Кога човек разбира, че този роботизиран начин на живот е непълноценен и до голяма степен лишен от смисъл? Когато се разболее от тежка болест, загуби близък или когато се вгледа в истинския си Аз-този без маските, без фалша и заблужденията, без свръх-високите непостижими цели?

В момента, в който успеем да останем на саме със себе си, да се вгледаме във вътрешния си емоционален свят е възможно процесът да е болезнен, защото това, което открива понякога са най-потиснатите и болезнените си преживявания и чувства. Тогава сме способни да чуем вътрешния си глас (интуицията си), който ни подсказва, че може би има друг замисъл в живота, кара ни да се замислим за дълбокия смисъл и замисъл зад съществуването им. Преосмислянето на важните неща в живота ни, намирането на нов смисъл, срещата с най-тъмните места на душата и личността ни и осветяването им, ни доближава до пълноценното функциониране, пълното приемане на себе си и реализирането на собствения си потенциал.

Умението да сме свързани със самите себе си и преживяванията си е важно за усещането за благополучие и за способността да се свързваме с другите. И така, във връзка ли сте със самите себе си след празниците или машинално се завърнахте към рутината и скоростното живеене?

Ако не успявате да отговорите сами на този въпрос, можете да потърсите квалифициран специалист, с когото да намерите отговорите заедно.

Автор: Марта Козарева

клиничен психолог и семеен консултант

Leave a comment

Your email address will not be published. Required fields are marked *